История на Пирдоп

География и история на град Пирдоп

                Пирдоп е малко, китно градче, разположено на 80 км източно от София. Намира се между планините Стара планина и Средна гора. Надморската височина на града е 680 м.  Климатът е умерен. Лятото е прохладно, а зимата сравнително мека. В околностите на града се намира най-гористата и девствена част на Средна гора, с върхове Братия, Улица, Мухча, Златьовица, Бунай. Теренът, на който е построен градът, е със слаб наклон от североизток към югозапад и е прорязан от три реки – Селска, Манджерин и  Вадата, които се събират в югозападния край на града.

Карта на град Пирдоп

                Пирдоп е отдалечен от големите исторически пътища и затова сведенията за далечното минало на града са твърде оскъдни. Следи от различни епохи свидетелстват, че районът е бил заселен още от древността. Едно от тези доказателства е църквата от римско време, намираща се в местността „Еленско“. В близката околност на Пирдоп са открити повече от 180 тракийски могили.

                Все още не е установено кога точно Пирдоп е заселен и откога се нарича така. За произхода и значението на името му има много легенди, но и до сега нито една не се е наложила като най-правдива. Съществуват предположения, че името му има тракийски произход и може да се преведе при вода или при паница. Възможно е и името да произлиза от гръцката дума за огън – пир, защото в котловината има много тресавища, в които се образува торф и при голяма суша се запалва и гори по много дни.

                По намерените монети и други исторически паметници се предполага, че към X – XI век на това място вече е имало селище.

                Знае се, че градът възниква до мястото на голямо късноримско и ранносредновековно селище. В началото на XV век селището е известно с името Прутобабинче. Сведения за града под това име има в турските регистри от 1430 г. и 1700 г.. Прутобабинче е едно от загадъчните имена, каквито често се срещат из България. Това вероятно се дължи на древния им произход, може би от език на някои от многото народи, които са минавали, престоявали, заселвали и преселвали по нашите места.

                В годините на Българското възраждане Пирдоп се развива като крупен икономически център. Към средата на XIX в. осем местни търговци и производители образуват едно от първите в страната акционерни дружества от това време, което има годишен оборот около 2,5 млн. гроша и съществува до Освобождението.

                В революционните борби населението се включва още по времето на Васил Левски, който учредява тук комитет. В навечерието на Априлското въстание друг апостол – Тодор Каблешков от Копривщица, подновява съществуването му. Участник в Ботевата чета от Пирдоп е кундурджията Димитър Ночев. В Българското опълчение от града участват 37 души.

        „В памет на освободителите руси цар Александър II и опълченците от Пирдоп“

Население

                Само на 500 м от днешния град е имало друго голямо селище от III век. След големите варварски нашествия през IV и V век обаче, животът в тези антични селища окончателно прекъсва. Смята се, че населението от голямото селище, съществувало до падането на района под турско робство, се е преселило на територията на днешния град Пирдоп. От XVII век Пирдоп носи днешното си име. През 1868 г. с правителствен указ, Пирдоп е обявен за град, който днес наброява 7439 жители.

               

Културни и исторически забележителности

                Една от забележителностите на града е Еленската базилика. Тя е била част от манастира „Св. Илия“, който е просъществувал до края на XVII век. Останките от църквата са от края на V или началото на VI век. Църквата от незапомнени времена носи името Еленски манастир и Свети Илия. Този храм е с размери: дължина 3,3 м, широчина 17 м, има три кораба, разделени с колони и пиластри. Към черквата има построена голяма кръщелна, която е била заградена с четириъгълно градище. Дворът е обграден с широки каменни зидове и четири големи кули за отбрана. Твърди се, че тази голяма църква е била седалище на митрополит, за което говорят останките от развалини на църкви и особено многобройни християнски оброци около Пирдоп, които са били малки параклиси, а селището е представлявало важен религиозен център.

                Много легенди са свързани с името на този храм. Всяка година хората от околността продължават да спазват традицията и в деня на Свети Илия идват да се поклонят пред тези руини. Без съмнение на такива свети места са се съхранявали вярата и националното самосъзнание на българите.

                Църквата „Свето Успение Богородично“ е построена през 1819 г. и е най-старата постройка в града. Изградена е върху основите на опожарен храм. Всички жители събирали материали и средства за новия храм. Помагали и хора от цялата околия. За строителството на църквата били извикани майстори от селата Смолско и Мирково. Храмът е вкопан в земята с два реда дървени колони, които поддържат сводовете. Вътрешната му украса е завършена по-късно, а двете най-ранни икони – на Св. Харалампий и Св. Теодор Тирон, са от 1823 г. и са дело на известния тревненски зограф Йоаникий папа Витанов.

Историческият музей на град Пирдоп е уреден в Лукановата къща. Експозицията на музея представя историята, бита и обичаите на местното население. Музеят разполага с богата колекция от експонати, свързани с домашните занаяти, носии и предмети на бита.

             

Икономическо и социално развитие

                След Освобождението Пирдоп е център на околия. Сериозно развитие бележи млекопроизводството и преработката на млякото в кашкавал и сирене. Тук е открито първото на Балканите училище в отрасъла.

                В по-ново време благоприятно за развитието му се оказва преминаването на подбалканската железопътна линия София – Карлово – Бургас и откриването на Медодобивния комбинат (1958 г.), приватизиран през 1997 г. от белгийската фирма Union Miniere Grupe. Сега собственик е Aurubis.

                В периода 1978 – 1991 г. Пирдоп е обединен със Златица в град Средногорие. Има предприятия и фирми за ремонт на тежко металургично и рудодобивно оборудване, поделение на НЕК, множество малки частни фирми, ориентирани в областта на текстилната и хранителната промишленост, строителството, ресторантьорството и развлекателния бизнес. Добре развито е банковото и застрахователното дело.

                Пирдоп е седалище на Районен съд, Районна прокуратура и полицейско управление, ловно-рибарско, спортно и туристическо дружества. От 2001 г. градът е в дружески връзки с гр. Егоревск, Московска област, Русия, с когото има подписан договор за партньорство. Двете селища ежегодно си разменят младежки и официални делегации, поддържат се оживени културни и бизнес контакти.               

                Известни личности от Пирдоп са: първият издател на образите на Св. Св. Кирил и Методий на литография през Възраждането – Лука х. Павлов, първият митрополит на Сливенска епархия след учредяване на Българската Екзархия  – Серафим, изповедникът на Васил Левски – иконом поп Тодор Митов, който също така е основател на първото девическо училище в София през 1879 г., а след Освобождението твори писателят Тодор Влайков, основател на Радикал-демократическата партия, Никола Пушкаров – родоначалник на почвоведската наука у нас. Родната къща на Пушкаров днес е къща-музей.

    Родната къща на Никола Пушкаров

                Други известни личности са: фармацевтът Нено Стоянов, писателят и общественик Веселин Андреев и генерал Стефан Паприков, който е участвал в Старозагорското въстание, в Априлското въстание и в Сръбско-българската война от 1885 г.. Бил е и военен министър в периода 1899 – 1903 г.. Преди това е началник на Генералния щаб.

                Пирдоп е от първите селища в България, удостоени със сертификат за град с висок престиж и принос за авторитета на страната (2004) и приз и златна значка за развитието на културното наследство (2006 г.) от Националния конвент на експертите.