Българското възраждане

Административна уредба и демографско развитие на Пирдоп и Златица през Възраждането

Българското възраждане е период, който обхваща периода от XVIII век до Освобождението на България от турско робство. През тези години се забелязват икономически, политически и духовни промени сред българите. Вече може да говорим за преход от средновековието към новото време.

Развиват се стоково-паричните отношения и постепенно се обособяват икономически силни и стабилни селища. Селското население намалява и се заселва в старите и ново-формиращите се градове. Изграждат се селища със специални задължения – войнушки, дервентджийски, доганджийски. Точно от този тип се формират двата града.

През XVIII и XIX век, както и през предишните столетия, Златица продължава да изпълнява административните функции за един голям район от Средногорието. Към нейната административна система се включват всички селища от Средногорието, включително Пирдоп. През 1848г. Пловдив става център на санджак и Златица и околните селища преминават към него. Златишката каза е включена към Софийския санджак на Дунавския вилает след 1864г.. Съдейки от стопанските връзки и развитието на занаятчийското производство като селище от градски тип се издига и Пирдоп. Въпреки това официални данни за такава промяна няма и до Освобождението в изворите се споменава като село.

В края на възрожденската епоха в Златица живеят между 500 и 530 българи, а в Пирдоп между 3130 и 3150. Намаляването на населението в две селища след 70-те години на XIX век вероятно се дължи на засилените миграционни процеси. От една страна централната власт прибягва като наказателна мярка до принудително заселване (преселване) на определени лица.