Кръстоносни походи

Първите четири Кръстоносни походи

Кръстоносните походи са масово социално-религиозно движение на западноевропейското общество, обхванато от идеята да освободи Божи гроб, завладян от селджуките. Започват през 1095 г. и продължават до 1291 г..

            Загубата на византийския император Роман IV Диоген от селджукския султан Алп-Арслан при езерото Ван, близо до арменския град Манцикерт (сега Малазгирт, Турция), на 26 август 1071 г. води до исторически последици за Изтока и Запада. Императорът е пленен и на негово място застава Михаил VII Дука.

            Селджуките завладяват Йерусалим за втори път през 1078 г.. Превземат още Сирия, Никея, Кизик, Смирна. Настаняват се на островите Хиос, Лесбос, Самос, Родос. Стабилността на Византия е под въпрос. Опасността за империята става все по-реална. Император Алексей I Комнин пише писмо до западните владетели и папата, в което ги моли за помощ.

            След като селджуките разрушават храма „Възкресение“ в Йерусалим, Запада има едно на ум и следи събитията там. Второто завладяване на Йерусалим обезпокоява още повече западните страни, затова призивите на императора намират широк отзвук.

            Идеята за кръстоносните походи назрява все повече в папския двор и сред западните владетели. Хиляди ентусиасти биват обединени под общата цел.        

         За провеждането на Първия кръстоносен поход е свикан голям църковен събор във френския град Клермон, който се провежда от 18 ноември до 28 ноември 1095 г.. Неслучайно съборът е там, защото папа Урбан II е французин. Папа Урбан II призовава участниците да вземат оръжие и да отвоюват Божи гроб. Обещава големи материални придобивки на тези, които отидат. Казва: „Които тук са горестни и бедни, там ще бъдат радостни и богати“.

            Папата бил много добър оратор. Обещава на тези, които отидат не само наградите на небето, но и земните блага. Ако загинат по суша или в битка с неверниците, ще им бъдат опростени греховете.

            Папа Урбан II представя на преден план християнската принадлежност на вярващите от Изток и Запад. За да мобилизира още повече вярващите той показва драматичната съдба на християните, които са паднали под игото на неверниците, които  нарича „презряна, покварена и служещата на демоните порода хора“.

            Присъстващите на събора са вдъхновени от проповедта на папа Урбан II и решават да отидат и да освободят Божи гроб. След края на събора църковните служители продължават да приканват населението да се включи.

            Гвиберт Ножански разкрива в „Божиите дела чрез франките“, че славата на Клермонския събор се разнася из цяла Франция. Всеки, който чува за похода иска да се включи, в това число графове, средни рицари и разбира се бедното население.

            Подготовката за похода напредва. Включват се селяни от Средна и Северна Франция, както и такива от Западна Германия. Планът е да се използват традиционните пътища на поклонниците към Божи гроб, които минават по реките Рейн и Дунав за Константинопол и оттам към Йерусалим.

            Петър Пустинника, Валтер Голтака и свещеникът Готшалк повеждат десетки хиляди бедняци от Франция и Германия към Йерусалим през пролетта на 1096 г.. Въоръжени са само с брадви, коси и тояги. Също така се включват много рицари и авантюристи, жадни за плячка и приключения. Тази първа част от Първия кръстоносен поход е известна като Походът на бедняците.

            По пътя си грабят и разоряват населението. Срещат мъжествена съпротива от страна на унгарци, българи и византийци. Зле организираните и недобре обучените селски бедняци биват разгромени и унищожени от селджуките. Първият опит да се освободи Божи гроб е неуспешен.

            Действителният Първи кръстоносен поход е проведен в периода 1096-1099 г. от френски, германски и италиански феодали, които са добре въоръжени. Готфрид Булонски оглавява рицарите от Лотарингия, а херцог Роберт тези на Нормандия. Тръгват по различни пътища. Събират се при Константинопол. Император Алексей I Комнин ги прехвърля в Мала Азия с византийски кораби. Преди това кара кръстоносците да обещаят, че върнат на Византия всички завладени нови територии. Разгромяват отрядите на селджуките и по пътя си завладяват Едеса и Антиохия. Успяват да превземат Йерусалим след 8-месечна обсада. Това се случва на 15 юли 1099 година. Готфрид Булонски застава начело на създаденото Йерусалимско кралство. В него влизат васалните кръстоносни княжества Едеско и Антиохийско. Въведен е западноевропейският феодален модел на управление. Тези княжества съществуват до 1291 г..

Този Първи кръстоносен поход е голям успех за папата. Църквата придобива огромни земи. Създават се църковни ордени, които се командват от папския престол. Такива са ордените на тамплиерите, хоспиталиерите и тевтонците. От този поход има икономически и културни привилегии за западните страни. Италианските градове Венеция, Генуа, Пиза, Бари отварят търговски центрове в тези земи.

            Кръстоносците от Първия кръстоносен поход крадат мощите на Св. Георги. В Антиохия намират известното Копие на съдбата. Смята се, че с него е прободен Иисус Христос. Предполага се, че то помага на кръстоносците за превземането на Йерусалим. В Йерусалим кръстоносците откриват Честния Кръст. Това, което осмисля напълно саможертвата на християнските воини от Първия кръстоносен поход, е точно откриването на Господния Кръст в Свещения град Йерусалим. Символично се отбелязва края на Първия кръстоносен поход. Той е единственият успешен.

            Вторият кръстоносен поход се провежда в периода 1147-1149 г.. Воден е от католическия абат Св. Бернард Клервоски. Фактическите му лидери, обаче, са френският крал Луи VII и германският крал Конрад III. Кръстоносците се провалят в опитите си да накажат неверниците и претърпяват абсолютен провал. Голяма част от рицарите биват избити, а тези, които оцеляват, успяват, макар и трудно, да избягат. Целта на Втория кръстоносен поход е да върнат Едеса, която е завладяна от турците през декември 1144 г.. Неуспехът се дължи на разделението на кръстоносците. Войските на Конрад III избързват и не изчакват французите. Нападат Икониум, но биват разбити от селджуките. Френските войски на Луи VII засрещат оцелелите от армията на Конрад III. Губят редица сражения, загиват много хора и с това отслабва силата на кръстоносците. Когато стигат в Антиохия през 1148 г., Луи VII вече е изгубил желание да се бие с мюсюлманите. Иска да посети Божи гроб и измоли опрощение за греховете си. Оцелелите кръстоносци, под командването на Балдуин III Йерусалимски, се насочват към Дамаск, въпреки че градът не е във война с кръстоносните държави. Обсаждат града, но той е добре укрепен. Макар да са десетки хиляди, това, че не са снабдени достатъчно с храна и вода оказва своето влияние за кръстоносците и се оттеглят.     

            След загубите в Първия кръстоносен поход за арабите е ясно, че те губят, защото са разединени. През втората половина на XII век започва процес на обединяване. Египетският султан Саладин обединява разделения Египет и значителни територии от Сирия и Месопотамия. Разширява държавата си и я превръща в могъща сила. Нанася тежко поражение на кръстоносците на 3-4 април 1187 г., при Хатин, до езерото Тивериада в Палестина. На 2 октомври 1187 г.. побеждава са втори път кръстоносците и завладява Йерусалим. Кралят на Йерусалим Ги дьо Лузинян е пленен. Султанът  завладява от западните рицари голяма част от Сирия и Палестина, Акра, Яфа, Сидон, Бейрут и Аскалон.

            В следствие на тези събития се подготвя Трети кръстоносен поход, който се състои в периода 1189-1191 г.. Германският император Фридрих I Барбароса, френският крал Филип II Огюст и английският крал Ричард I Лъвското сърце го оглавяват. Европейците нямат общ план за действие. Германците се връщат обратно, след като Фридрих I Барбароса се е дави в една река. Филип II Огюст също се връща. Само Ричард I Лъвското сърце се опитва да превземе Йерусалим. Не успява и е принуден да сключи мир със султан Саладин. Земите от Тир до Яфа единствено не са загубени.

            Третият кръстоносен поход е неуспешен и не води до очакваните резултати. Отношенията между западноевропейските страни се обтягат.

            Четвъртият кръстоносен поход се провежда в периода 1202-1204 г.. В този поход се разкриват истинските намерения на кръстоносните походи, а именно военните намерения. Папа Инокентий III призовава за отвоюване на Божи гроб от неверниците. Участие взимат френски рицари и венециански търговци. Дожът на Венеция Енрико Дандало изиграва важна роля. Кръстоносците превземат Задар в Далмация, който е силен търговски съперник на Венеция. След това вместо към Йерусалим се насочват към Константинопол. Превземат столицата на Византия на 13 април 1204 г., разграбват го и го опожаряват. Византийската империя се разпада.

            Информация за Четвъртия кръстоносен поход и разрушаването на Константинопол получаваме от Жофруа дьо Вилрдуен, който е маршал на Шампания, в „Завладяването на Константинопол“. Градът гори цяла нощ. След идването на франките това е трети пожар. Пише, че изгарят повече домове, отколкото има в три от най-големите градове в кралство Франция. Кръстоносците намират в Константинопол голямо количество злато, сребро, съдове, скъпоценни камъни, кадифе, копринени материали, кожени дрехи и други предмети.

            Папа Инокентий III пише писмо до маркиз Бонифаций Монфератски. В него папата изказва своето възмущение от постъпките на кръстоносците. Недоволен е, че походът се отклонява и кръстоносците предпочитат „земните богатства пред небесните блага“. Гневът на папата остава без особени последици. Първоначалната цел на Четвъртия кръстоносен поход за разбиване на Египет и освобождаването на Божи гроб са напълно забравени.

            Кръстоносците основават в Константинопол Латинската империя. Балдуин Фландарски се превръща в първия император на тази империя. Управлява в периода 1204-1205 г.. Латинската империя завладява Тракия, Македония, части от Тесалия и Средна Гърция, Пелопонес, различни крепости в Мала Азия и острови в Егейско и Йонийско море.

Латинската империя е свързана и с българската история. Цар Калоян разгромява армията на кръстоносците при Адрианопол на 14 април 1205 г.. Император Балдуин Фландарски е пленен и отведен в столицата Търново. Император става братът на Балдуин Фландарски Анри Фландарски, който управлява от 1206 до 1216 г.. Латинската империя просъществува до 1261 г.. Тогава император Михаил VIII Палеолог възстановява Византийската империя. Идеите за кръстоносните походи в Западна Европа са подкопани с падането на Латинската империя.

            В началото на кръстоносните походи всички социални групи са готови да се включат, но вече не е така. За това има и друго обяснение освен падането на Латинската империя. То е, че икономическият живот в Западна Европа се стабилизира през XIII век. Рисковите авантюри сред населението вече не са толкова популярни.

            След провала на Четвъртия кръстоносен поход идеята за освобождаването на Божи гроб отслабва. Престават да се организират масови континентални кръстоносни походи. Провеждат ги само отделни крале. Кръстоносните походи съществуват до 1291 г.. Те са общо девет на брой.

            Само Първият кръстоносен поход изпълнява главната идея за освобождаването на Божи гроб в Йерусалим. Другите походи са неуспешни в това отношение. Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход завладяват Византийската империя и създават Латинската империя, която просъществува в периода 1205 – 1261 г.. Походите след този биват спорадични.

            Кръстоносните походи спомагат за развитието на стопанския и културния живот на Западна Европа. Помагат да се унищожи моделът да арабските и византийските търговци върху търговията между Запада и Изтока. Внесени са редица селскостопански култури като ориз, сусам, елда, фъстъци, дини, захарна тръстика. Развива се занаятчийството и металургията. Оживяват се парично-стоковите отношения. Изтокът повлиява на бита на западноевропейското общество. Изграждат се бани с топла вода, европейците започват да обръщат по-голямо влияние на външността си, полагат по-големи грижи за хигиената си.

            Кръстоносните походи оказват влияние върху централизирането на властта в държавите, макар и по косвен начин. За развитието на Западна Европа кръстоносните походи оказват положително влияние в материалния и духовния живот, докато за източния свят за пагубни. Кръстоносците унищожават или заграбват много паметници на културата.