Тероризъм

Защо нараства мощта и влиянието на тероризма

Тероризмът е система от мерки за преследване и унищожаване на политически врагове. Чрез него се преследват политически и религиозни цели. При извършване на терористични актове се активират идеологически цели. Тероризмът е дейност, насочена против съществуващите закони. Това дава достатъчно основание за квалифицирането му като престъпление.

Терминът тероризъм произлиза от латинския термин „Terrere”, което означава „карам да трепери”.

Използването на насилието за постигане на политически, лични и групови цели има хилядолетна история. Счита се, че първото достоверно сведение за използване на насилие с политическа цел, което е достигнало до нас е от преди повече от 3000 години. То се отнася до убийството на египетския фараон Рамзес IV.

Типичен пример за използване на терор и терористична дейност са кампаниите на османската държава по насилственото асимилиране на големи маси от българското население или т.н. потурчване в Родопите.

По-големи измерения политическото насилие достига на границата на XX век, когато анархистите го превръщат в основно средство за реализация на целите си в различни страни от Европа. Тероризмът от това време се превръща в смъртна заплаха за живота на монарси и държавни глави. През 1881 г. група народоволци (членове на тайната политическа организация „Народна воля“) начело със София Перовска убиват руския цар Александър II – Освободител. През същата година е убит и президентът на САЩ – Джеймс Гарфийлд.

От 90-те години на миналия век насам се променят рязко мотивацията, идеологията и средствата за постигане на целите на терористичните групировки. Съвременният тероризъм е добре организирана престъпна дейност с комплексен характер и висока степен на обществена опасност, която използва терора като основно средство за постигане на целите си – най-често политически. През последните 15 години има редица примери за терористични актове в различни страни от цял свят.

Огромните промени в развитието на технологиите и възможностите за разрушение, в съчетание с наличието на струпвания на големи маси от хора на едно място, променят основните направления на терористичните актове, като някои от тях по мащаби се превръщат в терористични операции (11 септември 2001 г. – Ню-Йорк, 23 октомври 2002 г. – Москва, 11 март 2004 г. – Мадрид, 01 септември 2004 – трагедията в Беслан). Все повече целите на тероризма стават групови, предпочитаните способи и действия целят резултати в центъра, на които е съсредоточено вниманието на съвременните глобални медии.

Събитията, които се случиха през този век и продължават да се случват изискват от международната общност единен подход в борбата с тероризма.

В наши дни се забелязва точно обратното. Както вече споменах тероризмът винаги се води от политически цели. Освен тях, вероятно, по-съществени са финансовите такива и разбира се борбата за власт. Живеем в дни, в които нараства заплахата от тероризъм или поне така ни се втълпява. Все пак сме свидетели, че бе създадена една държава, която е водена от чисто терористични, радикални и крайно религиозни подбуди – в лицето на ИДИЛ. Кой и защо точно я създаде вероятно никога няма да се разбере напълно. Гледайки, обаче кои държави имат полза от случващото се в Сирия и Близкия изток, всеки човек, сам за себе си, може да си даде отговор.

Години наред САЩ се меси в конфликтите в Афганистан, Ирак, Либия, сега и в Сирия. За пред света те твърдят, че са там, „за да въведат демокрация“. Целта е съвсем друга, а именно парите, които се изразяват в залежите на нефт, намиращи се на територията на тези държави. Друга държава, която се облагодетелства от този нефт и купуваща го почти на безценица от ИДИЛ е съседната на нас Турция.

Всичко видяхме, че само няколко дни, след като Русия удари нефтените конвои над Сирия, Турция отвърна на удара, сваляйки руския самолет, който е бил над нейното въздушно пространство „цели“ 17 секунди и не е бил реална опасност за нейната национална сигурност. Това ясно показва за накърнените интереси на Турция. Друг факт е, че синът на президента на Турция Реджеп Ердоган работи за ИДИЛ.

Защо нараства мощта и влиянието на тероризма ли? Ами защото редица хора, за някои, ние обикновените, дори и не подозираме, се облагодетелстват от него и нямат изгодата той някога да приключи. Всички знаем за големите терористични актове, случили се досега през новото хилядолетие, но не се взимат адекватни и ефективни мерки. Както ние българите казваме „Всяко чудо за три дни.“. Случва се един атентат, шуми се около него няколко дни и след това нищо конкретно до следващия такъв. Човечеството продължава да не си взима поуки.

На някои терористични действия  дори не обръщаме внимание само защото не са се случили в Европа. Други се случват тук, дори в България (атентатът в Бургас от 18 юли 2012 г.), но пак не осъзнаваме докъде сме стигнали. Вероятно ни е обзел егоизмът и всеки си мисли, че това няма да се случи на него, но не трябва да забравяме, че не сме безсмъртни.

Причината за нарастване на тероризма в последните 1-2 години в Европа са самите държавни лидери в Европейския съюз. Абсолютно нормално и разбираемо е да бъдем съпричастни и толерантни с човешкото нещастие, но трябва да се прави разлика между военни бежанци и политически мигранти, сред които, със сигурност влязоха в рамките на Европа, а и у нас голям брой терористи (По данни на италианското разузнаване те са около 4000 души.). Това са хора, с коренно различни от нашите разбирания, хора, на които не им пука, че ще умрат, защото за тях това е богоугодно дело и на небето ги чакат десетки девици. Нашите лидери се опитват да ни убедят, че с разбиране и толерантност ще победим тероризма. Такъв тип хора без оръжие няма как да бъдат победени.

Понеже не обръщаме достатъчно внимание на това, което се случи с взривения руски самолет или пък с ежедневните избивания на мирно население в африканските страни, нека погледнем какво се случи във „витрината на демокрацията“ – Франция и конкретно в нейната столица Париж. Само в рамките на 11 месеца тази година тя бе нападната два пъти. Още по-лошото е, че не от външни врагове, а от хора, които са родени, които са отраснали там и които живеят, учат и работят в страната.

Терористите не случайно избраха Франция. Причината едва ли е заради това, че страната е демократична. Много други европейски държави  също са демократични, но единствено Франция в Европа е ядрена сила. В нея все още витае духът на Шарл дьо Гол.

За Германия може да се каже, че е окупирана страна с около стотина американски военни бази на нейна територия. Тя напълно е подвластна на чужди желания. С това се обяснява неадекватното поведение на канцлера Ангела Меркел в критичните за Германия и ЕС месеци, когато европейският континент бе залят от изкуствено създадения мигрантски поток, идващ от Африка и Азия.

Великобритания води политика близка или даже напълно съгласувана със САЩ, която не се вписва във френско-германските виждания за развитието на ЕС.

Накратко, духът на Шарл дьо Гол трябваше да бъде доубит окончателно. Никакви самостоятелни и суверенни решения от страна на Париж не трябва да има. Франция трябва да влезе в „световната демократична общност“, която се „бори“ с тероризма и която се вслушва в решенията на САЩ. Ако Париж не „влезе в правия път“, то страната ще бъде дадена на създадените изкуствено терористи от ИДИЛ. От друга страна във Франция има множество големи градове с предградия, в които съществуват огромни мюсюлмански общности. В тях радикалните ислямисти се разпореждат необезпокоявани и изграждат своите джихадистки спящи клетки – нещо като бомби с часовников механизъм или по-точно с дистанционно управление.

Трябва да се отбележи и за религиозния смисъл на тероризма, защото в последните години той се приема за синоним на радикалните ислямисти, на джихадистите. Тези мюсюлмани, които са терористи, макар някои от тях да са отраснали в Европа, САЩ или някъде другаде, те лесно се съгласяват да участват в борбата срещу неправоверните.

Засилва се религиозно мотивираният тероризъм, който се основава на фундаментализма, фанатизма и религиозно противопоставяне. Основен рисков фактор в тази насока безспорно е ислямският фундаментализъм, целящ по същество интегрирането между религия, държава, политика и тероризъм.      

Спецификата и мащабите на процесите на глобализация, наред с огромните възможности за развитие на човечеството, предполагат и условия за проява и нарастващо развитие на терористичната дейност.

Определено може да се приеме, че в началото на новия век глобализацията по-скоро благоприятства тероризма, отколкото го възпрепятства.

Настъпват значителни промени в идеологията, мотивацията и средствата за постигане на целите от терористичните организации. Развитието на технологиите и свързаното с това нарастване на възможностите за причиняване на големи човешки и материални щети променят основните направления на действие и мащабите на терористичните актове.

Конкретно за България не трябва да забравяме, че един евентуален широкомащабен конфликт в Близкия изток, който изглежда неизбежно, че ще прерасне в световна война, ще има последици и върху нас. Напълно възможно е да загубим територия, защото си личат амбициите на Турция да възстанови някогашната Османска империя.

Обстановката в Близкия изток определено се усложнява. Повишава се опасността от въоръжен сблъсък между Турция и Русия. Сблъсък, в който нашите управници не трябва да бързат да взимат страна. Или поне първо да помислят преди да го правят. Трябва да осъзнаят, че Русия е страната, с която имаме културни и цивилизационни прилики и тя би ни защитила от някаква заплаха, а не Турция. Разбира се, Русия ще ни помогне не защото сме й симпатични, а когато интересите на двете държави се препокрият, както е било по време на турското робство. Но това пак свидетелства, че този, който би ни помогнал е тя, а не НАТО, ЕС или пък още по-малко Турция.  

Ислямска държава е геополитическият инструмент на глобалния хегемон с цел разрушаване на Евразийския полюс в лицето на Русия и Китай. Тази формула бе изпробвана преди години. Направен бе опит да се направи радикална ислямска дъга, която да взриви мюсюлманските републики на бившия СССР и автономния китайски регион Синдзян, населен с уйгури, които са мюсюлмани. След ислямската революция в Иран методично се формира радикален ислямски пояс, включващ Пакистан, Афганистан и Иран. Това е и причината съветската армия да влезе в Афганистан, за да разкъса дъгата.

Основните играчи на близкоизточната политическа сцена в преследването на своите стратегически интереси постоянно използват две взаимно изключващи се понятия, като делят терористите на „лоши“ и „добри“. Това напълно изкуствено деление всъщност с нищо не допринася за по-ефективна борба с ислямския тероризъм, напротив улеснява реализирането на неговите стратегически цели без това да е съобразено с интересите на тази или онази държава в региона. Още по-малко пък съобразено с интересите на отделните народи. Затова трябва да започнем с разделението на исляма на сунити и шиити, чиято многовековна битка е определяща за региона. Необходимо е да се подчертае, че всяко от тези религиозни течения подкрепя своите екстремистки формирования. Най-значимите от тях са – „Ал-Кайда“ и филиали като АКИМ (в Алжир и Северна Африка като цяло), АКАП (в Ирак и Арабския полуостров), Фронтът „Ал-Нусра“ (в Сирия), ИДИЛ и присъединилите се към нея различни организации и обикновени разбойнически банди. Съществена характеристика на повечето от тези организации е, че в редица от случаите са създадени с чужда помощ, но в момента, в който се почувстват достатъчно силни, те много често се обръщат срещу създателите си.

Най-яркият пример в това отношение е създаването на „Ал-Кайда” и последвалото развитие на организацията. Вече за никого не е тайна, че „Ал-Кайда” е създадена с активното участие на специалните служби на САЩ, с логистичната подкрепа на специалните служби на Пакистан и финансовите инжекции, идващи от Саудитска Арабия чрез неправителствени организации, контролирани от специалните служби.

Първоначално целта е била да се удари по съветските войски в Афганистан. Липсата на стратегическо виждане у създателите или по-точно казано на съдействалите за създаването на „Ал-Кайда” довежда до там, че именно срещу тях организацията на Бен Ладен нанася най-сериозните си удари – многобройните терористични атаки в Афганистан, бомбени взривове в Саудитска Арабия, събитията от 11-и септември 2001г. в САЩ.

Поне по официални данни, събитията от 11-и септември са дело на „Ал-Кайда”. Дали, обаче, това е така не можем да сме напълно сигурни. Виждайки, случващото се в последно време е възможно това жестоко деяние да е дало на самата САЩ и че те са виновни за не малко от другите терористични актове през последвалите години. До този извод се стига и на базата на това, че САЩ и през двете световни войни печели огромни суми от продажба на оръжие и финансиране на двете страни. Сега тя прави същото.

САЩ са си играли, играят си и им се иска да продължат да си играят с хората от цял свят, но те, като че ли, почват да се самозабравят и стават прекалено нагли и рано или късно ще се опарят от „огньовете“, които сами палят, защото терористите, които създават няма вечно да се съобразяват със САЩ и ще се насочат, ама този път наистина  към тях.  

Много по-съществени за нас в настоящия момент са геополитическите аспекти на проблема. Общоизвестна истина е, че САЩ, която е най-голямата световна сила, е в процес на смяна в движение на концепцията си за световното устройство на света. След провала на опитите за изграждане на еднополюсен, неолиберален, капиталистически свят, доминиран изцяло от тях, САЩ възприемат на въоръжение принципите на световен ред, основан на теорията на „управляемия хаос”. Основната цел на този проект е чрез дестабилизация и последваща дезинтеграция на отделните национални държави да се създаде световен хаос, осигуряващ много по-лесна манипулация и ръководство на света от страна на държавата – хегемон.

За реализирането на тези идеи в Близкия изток САЩ се нуждаят от сигурен и силен партньор. Те го намериха в лицето на Турция.

ИДИЛ е създадена отвън, от хора, които имат полза от нея. Нейните създатели се възползват от войните в Сирия и Ирак. Все пак основната причина си остава, невъзможността режимът на Башар Асад да бъде свален от военизирани религиозни групички, банди и „умерена опозиция”. И понеже Старият свят и до днес не желае да праща по бойните полета свои синове и дъщери, както това стана за последно в Ирак, следваше да се намери подходяща структура, която да воюва и евентуално да свали Башар Асад от власт. Затова бе съдействано за създаването на „Ислямска държава”. Във военно-организационен план съществува един друг много съществен факт. Стана известно, че голям брой от военните ръководители на ИДИЛ са различни по ранг офицери от армията на Саддам Хюсейн, преминали през контролирани от американската армия затвори.

След концентрацията си и организационната централизация в рамките на своята територия в Ирак и Сирия, ИДИЛ лансира идеите си за „Джихад” и изграждането на Световен ислямски халифат. Тази така наречена държава, простираща се на територии в Сирия и Ирак, притежаваща 30-40 хилядна добре въоръжена сухопътна армия, експлоатираща според някои оценки 10% от петрола на Ирак и 60% от петрола на Сирия с финансови приходи от стотици милиони долари само от контрабандния петрол, успя да се изгради като сериозен военен фактор в региона . Основното нейно „предимство” е , че тя се явява най-сериозният и опасен враг, който воюва срещу сирийското правителство на Башар Асад в момента.

Това наложи спешно да се пристъпи към сформирането на широка международна коалиция, възглавявана от САЩ за борба с активно действащата и разрастваща се ИДИЛ. За да бъдем обективни трябва да отбележим, че със своите действия тази коалиция не успя за една година и половина нито да неутрализира бойните действия на ИДИЛ, нито да осуети контрабандния износ на петрол, нито да ограничи по какъвто й да е начин финансовите приходи на джихадистите.

Важно направление на терористичната дейност е т.нар. технологичен тероризъм. Независимо от конкретните му форми на проявление той се базира на активното използване на достиженията на високите технологии за терористични цели.

Киберсферата е една от най-интересните конфликтни области, както за държавите, така и за терористите. Ударите на кибертерористите могат да бъдат насочени срещу управляваните с компютърни системи банки и търговски системи, електронното обслужване, управляваните с компютърни системи газо и нефтопроводи, електроразпределителни мрежи, системите за контрол на земния и въздушен транспорт, телефонните системи, военните системи за комуникация и логистика и др. Това налага интернационализирането на мерките за борба срещу тероризма.

В края на XX и началото на XXI век в обществено-политическото пространство все по-остро се проявява тероризмът. Той се превръща в първостепенен световен проблем. Променя своите форми, придобива все по-опасен характер за хората и обществените отношения, обхваща все повече страни и континенти, създава нови заплахи за националната сигурност и политическата стабилност на държавите и международните отношения. Тероризмът днес е необявена война срещу цивилизацията и свободата.

Терорът се използва не само от екстремистки групи и организации, но и от разузнавателните служби на някои държави, като се наблюдава стремеж към контролиране и направляване на дейността на терористичните организации, насочени срещу други държави. Много политически дейци го характеризират като един от най-острите социални проблеми. Редица държави приемат допълнителни наказателно-правни, административно-правни и други мерки за разширяване на своите възможности в превантивната дейност.

Чрез терористичния акт, независимо от крайната му цел, винаги се извършва посегателство върху хора или материални обекти и се всява страх и паника. Последният такъв пример е атентатът от 13 ноември тази година във Франция. Действията на терористите се отличават с подчертана антихуманност и насилие в различни форми. Затова е много трудно да се борим срещу хора, които не зачитат никакви човешки закони и докато не взимаме адекватни мерки, тероризмът разраства своето влияние и мощ. Вече се предполага, че терористите разполагат с ядрени, химични и биологични оръжие.

В наши дни тероризмът има много измерения. Сред тях за страховата психоза и чувството за нестабилност, породени от случилите се терористични операции за последните 14-15 години. Не трябва да забравяме, че винаги някой печели от чуждото нещастие. Конкретните акции са насочени към оказване на натиск върху политическата власт, както и за дестабилизацията на съвременното общество чрез всяване на смут и страх в населението.

Предпочитаните от терористите способи са насочени към нанасяне на удари в стратегически райони на света и последващо ангажиране на вниманието на световните медии. Чрез бързо и широко разпространение на информация в медийното пространство и Интернет за съответните терористични актове и групировки се постига глобализиране на ефекта от терористичната дейност и се създават възможности за популяризиране на действията на извършителите. Това превръща съвременния тероризъм в мощно средство за постигане на стратегически цели и определя характера му на глобална заплаха за сигурността.