Египет

Фараоните и пирамидите в Древен Египет

Древен Египет е антична цивилизация в източната част на Северна Африка, по долното течение на река Нил на територията на днешен Египет.

С обединението на Горен и Долен Египет възниква Египетската цивилизация през III хилядолетие пр. Хр.. Историята на Древен Египет преминава през различни периоди - Старото царство през Ранната бронзова епоха, Средното царство през Средната бронзова епоха и Новото царство през Късната бронзова епоха. При Новото царство, при управлението на XIX и XX династия, Египет достига своя връх на могъщество. Прочутите пирамиди в Гиза са построени по времето на Старото царство.

След това настъпва период на бавен упадък.  През 31 г. пр. Хр. Египет става провинция на Римската република.

Древноегипетската цивилизация дължи успеха си на способността да се приспособи към условията в Нилската долина. Създава се излишък от земеделската продукция, чрез контролираното напояване на плодородната долина. Администрацията финансира експлоатацията на подземните богатства, ранното развитие на самостоятелна писменост, търговията със съседните области и армията, строителните и селскостопанските проекти чрез излишните ресурси.

             Древен Египет оставя трайно наследство. Част от това от наследство са най-старият известен мирен договор, първите известни днес кораби, практичната и ефективна медицина, монументалните пирамиди, храмове и обелиски и други.

Египетските изкуство и архитектура оказват влияние върху по-късните цивилизации, а древноегипетски антики са пренесени в отдалечени части на света. Останки от Древен Египет вдъхновяват въображението на пътешественици и писатели в продължение на векове. В по-ново интересът към древността и разкопките стават основа на научното изследване на древноегипетската цивилизация.

Борбата с река Нил и необходимостта да се запази влагата за сухите и горещи месеци, като се изградят съоръжения за изкуствено напояване, обединявали населението на Нилската долина. Появили се първите териториални обединения, наричани номи. Някои имали обширни територии и представлявали отделни държавици. Стигало се до борба, при която по-силните номи надделявали над по-слабите, докато в Египет се образували две държави, носещи имената Горен и Долен Египет.

В египтологията е прието царете управлявали целия Египет в периода непосредствено преди Първа династия да бъдат обединявани в т.нар. Нулева династия.

В гробницата на вожда от Хиераконпол са открити първите стенописи от додинстично време. Днес фрагменти от тях се пазят в Националния музей в Кайро. Паметник на епохата е табличката на „Нармер“.

Древните египтяни си служили с три вида писмени знаци:

-йероглифи – най-старото египетско писмо, с което са издълбани надписите по стените на храмовете, обелиските и гробниците.  Знаците му представляват образи на животни, птици, предмети:

-хиератично (свещено) писмо. То се употребявало наред с йероглифното.

-демотично (народно) писмо. С него обикновените грамотни хора записвали приказките, песните, мислите и чувствата си.

Добре запазен паметник от Първата династия е погребалната стела на фараона Джер. Важен паметник за епохата е и Палермския камък.  Съдържа списък на царете от додинастичния период и приключва с периода на Старото царство. Камъкът представлява разчертана таблица с имената на фараоните на древен Египет. До всяко име има списък с основните постижения по време на царуването на фараоните. За съжаление, плочата не е достигнала до нас напълно цяла. Най-голямата част от нея се намира в музея в Палермо, откъдето идва и името на този древен египетски източник.

Първата известна пирамида е пирамидата на Джосер. Построена е през Третата династия (2778-2723г. пр. Хр) от съветника Имхотеп за погребението на Джосер .Това е първото в света каменно архитектурно съоръжение.

След пирамидата на Джосер е интересно да се отбележи и за пирамидите на фараона Снофру. На него се приписват три пирамиди. На юг от Сакара, в Мейдум той си построил гробница по подобие на Джосеровата  стъпаловидна пирамида. На тринадесетата година от царуването си започнал да строи две нови, вече с истинска пирамидална форма в Дашур.

Наследникът на Снофру е Хеопс. Известен е с построяването на първото от Седемте чудеса на света – Хеопсовата пирамида в Гиза. Той, самият, е изобразен на малка статуетка от слонова кост, която се пази в националния музей на Кайро.

Пирамидата на Хеопс в Гиза била висока 146,5 м. Изградена е от 2 300 000 шлифовани каменни блока и покривала площ повече от 5хка. Всяка от страните й прецизно е ориентирана по една от четирите посоки на света. Грамадните блокове, всеки от които ок. 2,5 тона, са издялани, шлифовани и съединени един с друг с

изключителна точност.  В процеса на нарастване на огромната пирамидална маса строителите три пъти сменяли мястото на гробната камера без да запълват предишните помещения и входовете към тях, оставяйки ги пусти в готовия градеж. В Нубийската пустиня е оставена стела от неговото царуване. Синът на Снофру и царица Хетепхерес е герой от по-късно литературно произведение, цикъла сказания от папирус Весткар, където е описан като традиционен източен деспот.

Наследник на Хеопс е синът му Раджедеф, за когото се предполага, че е управлявал 8 години. Гробницата му е в Абу Роаш, на 10 км. северно от Гиза.

Раджедеф бил наследен от брат си Хефрен, който управлявал 25 години. Пирамидата, която построил в Гиза, била в духа на баща му. По-ниска е само с няколко метра, но изглежда по-висока, тъй като е разположена в по-високата част на платото.

Хефрен върнал отново некропола в Гиза. Освен пирамидата, той построил тук долинен храм.

Микерин е наследник на Хефрен. Той е започнал строежа на най-малката от трите пирамиди в Гиза. Предполага се, че неговият наследник, синът му Шепсескаф, я е довършил. Това е и последният фараон от IV династия.

Интересен факт за Шепсескаф е, че е построил в Сакара гробница, приличаща на огромен саркофаг. Краят на четвъртата династия е неясен.

По майчина линия фараоните от V династия са пряко продължение на тези от IV династия. Строели пирамиди в Абу-Сир и Сакара, но това били бледи подобия на величествените градежи преди тях. От пирамидите на Пета династия днес са останали купчини развалини и дори най-високата пирамида на династията не може да достигне и половината от височината на великите пирамиди от Гиза. Новост за Египет са слънчевите храмове, които строят почти всички представители на династията. Тези храмове са издигани не само в чест на Слънцето, но и в чест на царя. Например храмът на Ниусерра, посветен на тридесетгодишнината от царуването му.

Шеста династия отваря пътя към страшните години на Първия преходен период. Този период има пет ясно определени, но и застъпващи се етапи.

Първият етап е разпадането на страната в края на царуването на Шеста династия.

През втория етап рухва монархията в Мемфис, което води до хаос и анархия. Настава период на глад, болести, бедност.

През третия етап управителите на Хераклеополис се очертават като нова поредица владетели, контролиращи Среден Египет между Мемфис и Тива (Девета и Десета династия). Военните действия и анархията временно се прекратяват и настъпва период на мир.

            През петия етап родът Ментухотеп успява да установи пълен контрол над страната и да възкачи на престола Единадесетата династия. Най-великият владетел от рода е Ментухотеп Небхепетре, победил Хераклеополските владетели и сложил край на гражданската война и анархията. Определя Тива за столица на Египет и подпомага възраждането на архитектурата и изкуствата.

От Шеста династия са запазени образци на автобиографичния жанр-биографията на Уни, който служил на първите трима царе на династията, и биографията на Хархуф от края на периода. Автобиографиите са най-старият и най-добре документиран литературен жанр в Древен Египет.

Появяват се текстове по вътрешността на пирамидите от Шестата династия. Известни са осем пирамиди с текстове, от които две на жени. Текстовете на пирамидите са най-древният сборник в историята на човечеството и са в основата на прочутата „Книга на мъртвите“.

В музея, в Кайро е представено изкуството  на Средното царство (кр. На III хил. -  нач. на II хил. пр. Хр.). Сфинксът от Таниса, с изобразеното лице на фараона Аменемхет III, е един от най-известните паметници от това време. 

Новото царство е с най-богата колекция от произведения на изкуството.

От това време са световно известните паметници, свързани с управлението на фараони Хатшепсут, Тутмос I, II и III-ти, Аменхотеп II и реформатора Аменхотеп IV -Ехнатон, и Тутанкамон.

В началото на ХIV в. пр.н.е. фараонът Аменхотеп IV – Ехнатон, напуска Тива и основава своя столица на източния бряг на река Нил – Ахетатон.

Многобройните паметници останали от това време свидетелстват за стремежа към лиризъм и реализъм в изкуството при управлението на фараона-реформатор.

Статуята на Ехнатон от храма в Карнак  е един от най-характерните паметници за тази епоха. Запазена е и релефна стела на която е изобразено семейството на Ехнатон.

Съкровищата от гробницата на Тутанкамон са изложени в Египетския музей. Осем саркофага, поставени един в друг, последният от които от чисто злато, предпазват мумията на младия фараон. Лицето му е покрито със златна маска, копираща точно портретните черти на владетеля.

Паметниците от гробницата на Тутанкамон дават пълна представа за постиженията на древноегипетското изкуство и художествените занаяти през Новото царство.

Със завладяването на Древен Египет от Александър Македонски през 332 г. пр. Хр. започва елинистическия период в изкуството, а от 30-те години пр. Хр. се установя римското господство и неговото изкуство в тези земи.

В началото на III пр. Хр. в Александрия е построена най-голямата библиотека в Античността. Основана е по време на управлението на египетския владетел Птолемей II.  Предполага се, че в нея са се съхранявали между 400 000 и 700 000 пергаментови свитъка.

Последният владетел на Египет е Клеопатра. Тя е живяла през I в. пр. Хр. и е последната управлявала представителка на Птолемеите. Неин баща е Птолемей XII Авлет. Днес тя е може би най-известната от всички владетели на Египет, но е деляла управлението на страната със своя баща, брат и син. 

Египетските пирамиди са свидетелство за почитта към боговете но същевременно чрез тях фараоните остават в историята траен знак са своето съществуване и могъщество. Също така са доказателство за математическите и астрономическите познания на египтяните. В строителството на египетските пирамиди участвали хиляди хора.