Древна Македония

Управлението на Филип II Македонски

       В историята на Стария свят има много личности, които са  оставили своя отпечатък върху развитието на дадена държава, област или нация. Има владетели, които са символ на величие, просперитет и могъщество. Те са оставили следи в световната история, като са превърнали управляваните от тях държави във водещи военни сили.

       Учените, изследвайки историята на Стария свят проследяват развитието на редица държави, постигнали сериозна военна мощ и завоювали големи територии.

       Една от тези държави е Македонското царство, със своите възходи и падения. Управлението на Филип ІІ (359 – 336 г. пр. Хр.) е върхов момент от историята му.  С него се свързва процесът на стабилизация, реформаторска дейност и прекратяване на междуособните борби. По време на властването на Филип Македонски настъпват промени в много структури на устройството на държавата, като най-съществена е военната. Векове наред войската е била защитник от нападения, атакуващата мощ срещу врага и източник на плячка. Филип II извършва големи реформи, които въздигат разкъсваното от вътрешни борби Македонско царство. 

       Филип ІІ е роден в Пела. Смята се за един от най-забележителните владетели на Македония. Негови братя са Александър II и Пердика III. Баща е на Александър III Македонски.

       Като заложник в Тива, на видния тиванец Епаминиод, младият Филип изучил живота, политиката и военното дело в Древна Гърция, което му помогнало след това в управлението му.

       През 359 г. пр. Хр., след смъртта на братята си, Филип ІІ се завърнал в Македония и станал регент на малолетния си племенник Аминта ІV. Обявява се за владетел на Македония същата година. За кратък период провежда редица реформи, поставя началото на нова водеща военна сила. При него се наблюдават край на междуособните борби и стабилизация на държавата.

       От гръцката историография се вижда, че Филип ІІ бил добър политик, държавник и военачалник. При неговото управление Македония става най-могъщата държава на Балканския полуостров.

       Филип ІІ предприел редица реформи. Първите били административни и разделели държавата на окръзи. За да помогне на царската войска, при нужда, всеки окръг трябвало да предоставя своята.

       Също така Филип е запомнен с това, че е сякъл монети, които показват върховото развитие на Македонското царство по това време.

       В онези векове единственият начин за разширение на територията на една държава били войните и последвалите завоевания. Поради това Филип II обръщал сериозно внимание на армията, която реформирал, включвайки наемници, окръжни войски и опълчение. Успял да я превърне в една могъща и добре обучена военизирана сила.

       Сухопътната войска била разделена на три вида. Филип въвел нов боен строй, нови бойни формации и създал нови войскови структури. Създал македонската фаланга, която включвала тежко въоръжени войници и наброявала няколко хиляди. Броят на редовете във фалангата се менял според тактическите нужди. Това позволявало в даден момент сериозен удар от 16 до 24 редици воини, въоръжени с копия с различна дължина, наречени сариси. Така пробивната сила на войската нараствала неимоверно.

       Реорганизирана била и конницата, чиято главна ударна сила вече станала тежката конница. Наборната армия била заменена с постоянна войска.

       Съчетаването на определени войскови структури помогнало за доста териториални придобивки на Филип ІІ.

       Струва си да се отбележи и  финансовата му политика. Филип II натрупал голям финансов ресурс, с който финансирал завоевателните си походи.

        Владетелят се намесил активно в Свещената война (356 – 346 г. пр. Хр.). Покорил редица племена, територии, пристанища и други. Със сключването на  прочутия Филократов мир, дошло така желаното признание на териториалните придобивки на Македония и било осъществено господството ѝ над голям брой северни гръцки райони.

       Завладял, без особени проблеми и Тракия. Това действие на Филип II пробудило недоволството в Гърция. Атина и Тива сформирали съюз за борба с македонския владетел. Избухнала война, при която македонците разгромили гръцкия съюз с невиждана бързина. Това се случило край Херонея през 338 г. пр. Хр..

Като добър дипломат Филип II не искал да си създава силни врагове в лицето на многобройните гръцки владетели  и потърсил мир след тази война.

       След битката при Херония, гърците практически нямали друг изход освен да признаят владението на Филип II  над гръцките земи. Той вече бил доказал военната си мощ и като умел държавник не окупирал гръцките полиси, а запазил тяхната самостоятелност. Това демонстрирало добрата му воля и неговата добра политика.

       Тъй като смъртта му дошла неочаквано, Филип ІІ не могъл да осъществи докрай грандиозните си планове. През 336 г. пр. Хр. на сватбеното тържество на дъщеря си, бил убит. Не може да се твърди със сигурност дали е имало заговор срещу него или завистта на някого е взела връх. Остава загадка дали е убит от персийците или по поръчка на бившата му жена Олимпиада и сина му Александър. Всички били озадачени от новината за убийството         на Филип II. Очаквало се този велик владетел и пълководец да намери смъртта си на бойното поле, а не по такъв начин.

       За да няма вътрешни борби, на трона бил издигнат сина му Александър III. 

            Не могат да се забравят подвизите и приносът на Филип II за развитието на Македонското царство. Вниквайки в политиката и действията на владетеля се откриват добре премислените ходове и добрата стратегически подготовка. Налагането на Македонското царство като най-силно на Балканите поражда възхищение както у съвременниците на Филип Македонски, така и у нас днес.